2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
:) :) :) На мама порасналата тревичка:
Прочетен: 3092 Коментари: 18 Гласове: 11
Последна промяна: 05.06.2010 15:03
(1).jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
на г-н прашинко
Лицето на онази къща,
която есента продава дюли,
а пък напролет поздравява с люляк,
не е намръщено.
Лицето на онази къща
протяга мостове -
на Дрина,
на Сена,
на Мъртвото море,
говори с риби
и със звезди
за тебе.
Като жена се смее на прозореца.
Тя поздравява всичките прозорци
на тази улица,
а и на другата -
приятелка е на планетата -
вари й чай. Дори поезия
й ръси сутрин по филията,
плете й шал, за да й топли гърлото,
а пък планетата се смее.
Лицето на онази къща
отглежда много,
мно-о-о-о-о-го грозни лебеди.
Умира нощем край лалетата,
но сутрин е до тебе.
.jpg)
В онзи куфар дремят всички тайни.
Лъскави светулки палят мрака.
Пламва мракът. И изгарят тайните.
Към небето съм сама във влака...
Долу дремят къщите. А горе
Бог със хората - светулки си говори.
Кучето до мен брои дъжда
и нарича с име всяка капка.
Всяка нощ сънува топъл шал
и самотна котка да му носи шапка.
Кучето до мен брои звезди,
а небето от звезди припада! -
В купичка от порцелан за мен лови
по трохичка от небето - с радост.
Кучето до мен - това си ти.
Всяка нощ ми ближеш кротко раните,
докато дъждът над нас вали,
а пък аз звъня като камбана.
.jpg)
И ако времето за мен не стигне
да ви изпея трудната си песен,
не тръгвайте със камъни в торбите
към думите на мойта ранна есен...
И в двора ми не влизайте, когато
животът ми на пръсти преминава
край облака, усмивката, дървото,
с които сутрин си поделях хляба.
Не влизайте във стаята, в която
приспивах дълго важната си шапка -
с една огромна дупка по средата,
но дом за тъжни паяци и мравки...
А видите ли цъфнало дървото
и от пчели денят да наедрява -
не давайте на враните да кацат
по клоните, защото ги раняват...
И приютили бялата ми болка,
пчелите мойта песен ще запяват!
...Камбаната, нашарена за празник
и влакът, който все ме отминава...
P.S. Благодаря на неизвестния фотограф, който видя сянката на моята шапка, докато си говори с мравките по планетата за важни неща.
