Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: prashinka Категория: Изкуство
Прочетен: 224787 Постинги: 34 Коментари: 485
Постинги в блога от Май, 2007 г.
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 3119 Коментари: 13 Гласове: 1
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1967 Коментари: 6 Гласове: 1
Последна промяна: 03.05.2007 17:20
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1731 Коментари: 4 Гласове: 1

              Малка нощна музика за изоставени  деца

      image                               

 

Allegro

 

              Спят Бременските музиканти

              в ъглите на деня.

              Закръглят нотите

              като луни

              с една въздишка само.

              Те са самотни

              радостни камбани

              от(трон)ващи звезди

              от трона на нощта.

 

 

Allegro vivace

 

               Въздишките – все повече.

               Все повече са нотите,

               закръглени като

               врабче.

               Дъждовни дюли в грачещи  
               дървета.

               Разтварят къщите

               прочутите си рамене

               с шевици от лалета.

               Едно самотно

               радостно

               лале

               люлее тъжната планета.

 

 

Рresto

 

               Монологичен разговор между

               Малкия принц и неговата

               зелена планета:
                -
       Ти не си Малък принц

-         аз не съм зелена планета

 

-         Аз не съм Малък принц

-         ти  не си зелена планета

 

 

Prestisimo

 

               Спят Бременските музиканти

               в ъглите на деня.

               Търкалят ноти като орехи

               в кристална циганска гора

 

-         Къде са ветровете?

-         Къде са ветровете!

 

Въздишат кръглите дървета.

Умира кръглата луна.

 

 

Presto prestisimo

 

                И пристигат Cериозните хора.

 

 

 

Da Capo al Fine     (от начало до край)

 

 

 

 

 

 

 

              

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2363 Коментари: 9 Гласове: 1
Последна промяна: 06.07.2008 20:30

Когато Прозорците                                                р разговарят                                                                                                                                                                            

image
Аз познавам Прозорец, който лети. Прозорец – разказвач на    летящи истории                                                                                                                                      1.                                     Koгато докосна Прозорец, знам че докосвам сърцето на Свободата. Вие виждали ли сте сърцето на Свободата? Трептящо като мъхчетата по телцето на пчела; като цветовете, отразени в очите на пъстърва. Онзи Прозорец, когото чаках да блесне в тъмнината на моето детство  – там, където криех костите на ореха, прояден от съмнението на червея, че съществувам ; праха от телцето на мъртвата гугутка; искрящите седефчета от гердана на мама. Онзи Прозорец, кретащ в света   по   сивата, потънала в есенната мъгла пътека , подпиращ спомените си на бастунче. Не,  като подпиращ се  Спомен на бастунче – с бомбе и алафранга, блестяща на слънцето като черния цвят , попил в перата на дъждовната гарга, свила гнездо под сърцето на съседния покрив. Онзи Прозорец, който не познавам, който никога не съм познавала и не съм докосвала свободата му. Скрит в окото на мълчаща пъстърва. Затрупан с ябълков цвят и смях, сипещ се по пътеката със слънчевото петно, което се учи да мърка, преди да е проумяло истината, скрита в зениците на звездите.                                                                                                                                                                                                  2.                                                                                                          Прозорецът, да! Онзи учител по свобода, с хиляда крила и още хиляда мечти, роден в мрачния дом на тавана. Братовчед на плъховете и на старицата в Градината с рози, дето подпира небето и разбира езика на облаците. Да, Прозорецът… Помня единствената му сватба. Царствената булчинска премяна на черешата в двора, потънала в белота, с лек      прозирен вятър в короната. И прашецът, ронещ звъна на смеха й   в копривата, заглушила в зелено самотата на вечерната мелница. Полетяха… Да, Прозорецът! С онази оранжева свобода, която се ражда и умира, и пак се ражда и пак умира - за да напомня на хората за звездите. Надничат маргаритите над оградата с мъхове, над онзи тревясал покрив. Дървената ограда, сякаш скована набързо - като в картина на самоук художник… Един по един – дните ни изоставят душите си на произвола на светлината. С малко мрак , свит във вързопче , като онези, които раздават жените, потънали в черното на Задушница, с години – без да губят надежда, че   Бог ще прости … Да, Прозорецът – с детския смях, с есенните стъкла, измити в дъжда от летния прах- от спомена за мъжа и от спомена за жената. Едно самотно лале люлее планетата. Една планета, родена, за да обгрижва лалетата, останала без лалета…Мокри листа в тичащата градина. Вятър, въртящ се в листата на тичащата градина. Някой изкачва златната стълба, виснала от люлеещия се облак в небето…

 

 

 

3.

 

 

Близо, още по-близо до Светлината. Ще проблесне Прозорецът, ще поеме падащата звезда в сърцето си , ще пропусне само една секунда от свободата… Един самотен Прозорец с бастунче приближава към мен. Сигурно сто години е светил, ама сега си знае, че никой в света  не го чака. Само там - в  ъгъла на Вселената, обраснала със звезди – някой пази за него онази небесна градина, жива единствено заради  гласа на родопската гайда. Само там – онази небесна улица - с хилядите прозорци и ухаещи на зимно мушкато капандури. С бисерните капчуци, говорещи с птиците във вселената, раждаща галактика след галактика. - Първото ми училище! Още сричам в стъпките на Светлината, хлопат големите й обувки. С  мъничко мрак в центъра – мълчаливата точка на равновесието. Празната улица – с много объркана пунктуация – само точки – без удивителна, без въпросителна , без многоточие. Само точки. Без многоточие.

 

 

 

                         4.

 

Какво има на масата до Прозореца? – Нар и лимон, стара 
салфетка с жълти петна и оръфани краища. Огледало – в картината на стената отсреща. Букет с макове и самотна жена, прегърнала огледалото.

 

 

5.

 

             
Улицата! С белите си криле,с

посивелите краища на усмивката си, с въздушната си походка, надпреварваща се с птиците във вселената. И очите на онзи треперещ старец, наблюдаващ света през отворения Прозорец . Планетата – гробът на милиардите  птици, умрели в полет, с леден вятър в крилете си…

 

 

                        6.

 

         

                   

            Сутрин. Слънчево петно. Прозорец с котка. Бял прозорец с оранжева котка. Слънчевото петно мърка. Преминава през топлия люляк с вдигната към небето опашка. Поронва ябълков цвят по пътеката. Слънчевото петно с оранжевата опашка. Сутрин. Смее се саксията със мушкато. Прозорец с котка. Бял прозорец с оранжева котка. Слънчевото петно мърка и разпилява секундите със мустаци. Тихо – като в Часовниковата кула отсреща. Само сивият гълъб  край  фонтана усети:               Часовникарят е мъртъв…                                                 

                 

                          7.

 

 

Какво има на масата зад Прозореца?Ангелът дърпа конеца и светкавицата раздира онази вселенска завеса. За миг лунен лъч осветява танцуващия в небето палячо. И онази сива тъга по сивите гълъби във очите му.След вечерния час,след вечерята със звезди. Прозорецът, който чака вечерния гонг и сивите гълъби за вечеря – с малко трохи на перваза.

Винаги тъжен и винаги млад-ангелът ръси в небето звездите –онези небесни трохи,дето хранят сърцето на светлината. Тъжният ангел, който всяка сутрин не забравя да подмени кристалния прах от опашките на умиращите звезди – във зелената порцеланова купа,плачеща до старицата на самия ръб на перваза…

                           

 

 

                        8.

 

 

Дали има някой в очите на Свободата? Какво всъщност виждат очите на Свободата? Кого всъщност виждат очите на Свободата? И кога аз съм по-свободен – когато виждам всичко, или когато не виждам нищо…

 

            

                          9.

 

Да, Прозорецът…

 

 

 

                         10.

 

Какво има на масата до Прозореца?

Нар и лимон. Бяла покривка с жълти петна и оръфани краища. Старо писмо на мъртъв войник

в плик, запечатал сърцето на времето...Един старец, тъгуващ

по мен… Един старец,пътуващ към мен, натоварен с бездомната зимна тъга на вселената.

 

 

                        11.

 

Отвън – сивите гълъби, пърхащи във короната на черешата – една малка планета, посипана в смях и прашец. Трептяща под белия облак пчели.Вечерният звън на планетата. Вечерният смях на планетата. Някой е търсил онази посока към мен – със заспалия топъл бръшлян, попил вечерното слънце и сутрешната роса от меките стъпки на котката по пътеката.

 

                        

                  

 

 

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 4620 Коментари: 19 Гласове: 2
Последна промяна: 09.07.2008 17:02
Търсене

За този блог
Автор: prashinka
Категория: Изкуство
Прочетен: 224787
Постинги: 34
Коментари: 485
Гласове: 6264
Архив
Календар
«  Май, 2007  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031