2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. hadjito
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
И ако времето за мен не стигне
да ви изпея трудната си песен,
не тръгвайте със камъни в торбите
към думите на мойта ранна есен...
И в двора ми не влизайте, когато
животът ми на пръсти преминава
край облака, усмивката, дървото,
с които сутрин си поделях хляба.
Не влизайте във стаята, в която
приспивах дълго важната си шапка -
с една огромна дупка по средата,
но дом за тъжни паяци и мравки...
А видите ли цъфнало дървото
и от пчели денят да наедрява -
не давайте на враните да кацат
по клоните, защото ги раняват...
И приютили бялата ми болка,
пчелите мойта песен ще запяват!
...Камбаната, нашарена за празник
и влакът, който все ме отминава...
P.S. Благодаря на неизвестния фотограф, който видя сянката на моята шапка, докато си говори с мравките по планетата за важни неща.