Когато Прозорците                                                р разговарят                                                                                                                                                                            


Аз познавам Прозорец, който лети. Прозорец – разказвач на    летящи истории                                                                                                                                      1.                                     Koгато докосна Прозорец, знам че докосвам сърцето на Свободата. Вие виждали ли сте сърцето на Свободата? Трептящо като мъхчетата по телцето на пчела; като цветовете, отразени в очите на пъстърва. Онзи Прозорец, когото чаках да блесне в тъмнината на моето детство  – там, където криех костите на ореха, прояден от съмнението на червея, че съществувам ; праха от телцето на мъртвата гугутка; искрящите седефчета от гердана на мама. Онзи Прозорец, кретащ в света   по   сивата, потънала в есенната мъгла пътека , подпиращ спомените си на бастунче. Не,  като подпиращ се  Спомен на бастунче – с бомбе и алафранга, блестяща на слънцето като черния цвят , попил в перата на дъждовната гарга, свила гнездо под сърцето на съседния покрив. Онзи Прозорец, който не познавам, който никога не съм познавала и не съм докосвала свободата му. Скрит в окото на мълчаща пъстърва. Затрупан с ябълков цвят и смях, сипещ се по пътеката със слънчевото петно, което се учи да мърка, преди да е проумяло истината, скрита в зениците на звездите.                                                                                                                                                                                                  2.                                                                                                          Прозорецът, да! Онзи учител по свобода, с хиляда крила и още хиляда мечти, роден в мрачния дом на тавана. Братовчед на плъховете и на старицата в Градината с рози, дето подпира небето и разбира езика на облаците. Да, Прозорецът… Помня единствената му сватба. Царствената булчинска премяна на черешата в двора, потънала в белота, с лек      прозирен вятър в короната. И прашецът, ронещ звъна на смеха й   в копривата, заглушила в зелено самотата на вечерната мелница. Полетяха… Да, Прозорецът! С онази оранжева свобода, която се ражда и умира, и пак се ражда и пак умира - за да напомня на хората за звездите. Надничат маргаритите над оградата с мъхове, над онзи тревясал покрив. Дървената ограда, сякаш скована набързо - като в картина на самоук художник… Един по един – дните ни изоставят душите си на произвола на светлината. С малко мрак , свит във вързопче , като онези, които раздават жените, потънали в черното на Задушница, с години – без да губят надежда, че   Бог ще прости … Да, Прозорецът – с детския смях, с есенните стъкла, измити в дъжда от летния прах- от спомена за мъжа и от спомена за жената. Едно самотно лале люлее планетата. Една планета, родена, за да обгрижва лалетата, останала без лалета…Мокри листа в тичащата градина. Вятър, въртящ се в листата на тичащата градина. Някой изкачва златната стълба, виснала от люлеещия се облак в небето…

 

 

 

3.

 

 

Близо, още по-близо до Светлината. Ще проблесне Прозорецът, ще поеме падащата звезда в сърцето си , ще пропусне само една секунда от свободата… Един самотен Прозорец с бастунче приближава към мен. Сигурно сто години е светил, ама сега си знае, че никой в света  не го чака. Само там - в  ъгъла на Вселената, обраснала със звезди – някой пази за него онази небесна градина, жива единствено заради  гласа на родопската гайда. Само там – онази небесна улица - с хилядите прозорци и ухаещи на зимно мушкато капандури. С бисерните капчуци, говорещи с птиците във вселената, раждаща галактика след галактика. - Първото ми училище! Още сричам в стъпките на Светлината, хлопат големите й обувки. С  мъничко мрак в центъра – мълчаливата точка на равновесието. Празната улица – с много объркана пунктуация – само точки – без удивителна, без въпросителна , без многоточие. Само точки. Без многоточие.

 

 

 

                         4.

 

Какво има на масата до Прозореца? – Нар и лимон, стара 
салфетка с жълти петна и оръфани краища. Огледало – в картината на стената отсреща. Букет с макове и самотна жена, прегърнала огледалото.

 

 

5.

 

             
Улицата! С белите си криле,с

посивелите краища на усмивката си, с въздушната си походка, надпреварваща се с птиците във вселената. И очите на онзи треперещ старец, наблюдаващ света през отворения Прозорец . Планетата – гробът на милиардите  птици, умрели в полет, с леден вятър в крилете си…

 

 

                        6.

 

         

                   

            Сутрин. Слънчево петно. Прозорец с котка. Бял прозорец с оранжева котка. Слънчевото петно мърка. Преминава през топлия люляк с вдигната към небето опашка. Поронва ябълков цвят по пътеката. Слънчевото петно с оранжевата опашка. Сутрин. Смее се саксията със мушкато. Прозорец с котка. Бял прозорец с оранжева котка. Слънчевото петно мърка и разпилява секундите със мустаци. Тихо – като в Часовниковата кула отсреща. Само сивият гълъб  край  фонтана усети:               Часовникарят е мъртъв…                                                 

                 

                          7.

 

 

Какво има на масата зад Прозореца?Ангелът дърпа конеца и светкавицата раздира онази вселенска завеса. За миг лунен лъч осветява танцуващия в небето палячо. И онази сива тъга по сивите гълъби във очите му.След вечерния час,след вечерята със звезди. Прозорецът, който чака вечерния гонг и сивите гълъби за вечеря – с малко трохи на перваза.

Винаги тъжен и винаги млад-ангелът ръси в небето звездите –онези небесни трохи,дето хранят сърцето на светлината. Тъжният ангел, който всяка сутрин не забравя да подмени кристалния прах от опашките на умиращите звезди – във зелената порцеланова купа,плачеща до старицата на самия ръб на перваза…

                           

 

 

                        8.

 

 

Дали има някой в очите на Свободата? Какво всъщност виждат очите на Свободата? Кого всъщност виждат очите на Свободата? И кога аз съм по-свободен – когато виждам всичко, или когато не виждам нищо…

 

            

                          9.

 

Да, Прозорецът…

 

 

 

                         10.

 

Какво има на масата до Прозореца?

Нар и лимон. Бяла покривка с жълти петна и оръфани краища. Старо писмо на мъртъв войник

в плик, запечатал сърцето на времето...Един старец, тъгуващ

по мен… Един старец,пътуващ към мен, натоварен с бездомната зимна тъга на вселената.

 

 

                        11.

 

Отвън – сивите гълъби, пърхащи във короната на черешата – една малка планета, посипана в смях и прашец. Трептяща под белия облак пчели.Вечерният звън на планетата. Вечерният смях на планетата. Някой е търсил онази посока към мен – със заспалия топъл бръшлян, попил вечерното слънце и сутрешната роса от меките стъпки на котката по пътеката.

 

                        

                  

 

 

 

 

Знаеш ли какво си мислех, докато четях, мислех си, че тези пърхащи думи си редила на някое тъжно място...
... прозорци с бастунчета и бомбета, невероятни са, имат Чаплиновски вид, и те са тези, които се приближават и ме подканят пак да се приближавам до тях
а искам и на хартия да ги видя!

Не, не помня какво беше мястото,където го писах - може и да е било тъжно,но си спомням,че беше истинско и много красиво, Мартичка! А за хартиените листове - те са истинските криле на думите , които се раждат в нас. Бъди сигурна, непременно ще долетят до теб...

В коя вълшебна страна си сега?

Поздравявам те... ! :))))) Усмивки от мен... :)))))))

Връщам усмивките хилядократно!

Поздрави! Поздрави! Поздрави!

stra6no mnogo mi haresva :))) pozdravi i
usmivki :))))))))))))))

и слънчев прозорец и за теб, cvetka!

:) :) :) :) :) :) :) :) :)

тези прозорци които ти нашепват толкова много
вълнуващи спомени ,тези прозорци които всичко знаят!
Но кой да ги чуе освен теб малка вълшебнице!
Дано днес прозореца ти разкаже една весела и топла история ,а ти да ни я предадеш в стихове!
Поздравления!

че си била тук, iliada!!!!!
Един усмихнат прозорец летеше в небето днес заради теб! Да, да...и ми разказа топла история - постарах се да я запомня и обещавам, че скоро ще я разкажа! :)

Поздрави и целувки!!!

Даде ми идея - ще нарисувам макове ,а какво ще има до тях над масата........още не знам,но ще ми се да мине тъжният ангел и да поръси звезди !!!!!

мила Илиада! Знам една приказка за тях - те, буквите, преди да проговорят, първо винаги светят в небето като звезди. А пък истинските художници ги рисуват като макове. Може и да танцуват, докато небето над тях се смее.

Честит празник!

Пращай! Два гълъба току що кацнаха на перваза и изгукаха - мисля, че потвърдиха! ;))))))))

на тях може да им се вярва!

Хиляда усмивки за теб! :)

Здрава, весела и много щастлива 2009-та година!

Весела и щастлива Нова година и за теб!

Прашинка!
Това го открих късно, но имаш изненада в моя блог!

Напълни ми душата и тя иска да те зарадва :))).
Весели празници мила с близките си и цункай малкия Таушан от мен!

Благодаря ти за празниците, които създаваш с думите на сърцето си! Благодаря ти за топлината и светлия ти поглед към хората и мъничките неща в този забързан и объркан свят...
А подаръкът, който пристигна с тази небесна поща...той просто ме остави без дъх...

Имаш най-топлата прегръдка от мен - прашинка - и най-сладката целувка от малкия Таушан!

Благодаря ти мила!

:-*

:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) ,

обичаме те, Звездичка!