Има нещо толкова синьо
в ухажването на думите -
като небе,
което сутрин
се събужда невнимателно между облаците,
между гласовете на птиците
в центъра на вселената.
Чувам дъщерите си,
скрити между гергините:
Мамо, вкусна е закуската
с облаци. И земята е кръгла
като захарен памук,
затова са безброй мравките,
дето тичат по нея...
После запява черешата:
синьо е.
Синьото тича
по тротоарите.
Пуска монети
в шепите на врабчетата -
топли трохи,
отронени от небето.
Гонят се пеперудите,
хванати за ръце.
В двора пее черешата:
бели пеперудки къде отлетяхте...
Един мъничък трус,
усетен точно
в епицентъра на сърцето,
скъсал за миг
слънчевия простир,
разпънат между високите покриви
и птиците
във небето.

и песенно синьо! Прииска ми се за заподскачам по тротоарите, докато гоня слънчеви зайчета. :)
А ей тези стихове най - много ми харесаха:

После запява черешата:
синьо е.
Синьото тича
по тротоарите.

Поздрав, Прашинка! И за малките прашинчета - също! :)

Искам да живея в такъв свят и никога, никога да не излизам от приказката! Благодаря ти! Прегръдки за прашинките:)

Ех, че красиво! Вълшебство! Връща те в онова време, когато всичко ти се струва и приказно, и необяснимо, и възможно. Синьо, синьо...и чисто. По детски.
Гонят се пеперудите,
хванати за ръце.
В двора пее черешата:
бели пеперудки къде отлетяхте...
Прекрасно е, мила Прашинке! Благодаря ти за тази емоция! Поздрави!

Мноооооого синьо небе - за теб! И сини тротоари, и сини улици, и сини сънища - даже нощем! :)
Прегърната си от мен - прашинка с прашинчетата!

с усмивка под песента на черешата, elidea! Сутрешно да ти бъде винаги и много приказно-цветно!
Прегръдки от града на прашинките! :)

Радвам се, че ти хареса, мила Венета! Ето, виж - още танцуват пеперудите, хванати за ръце. И е синьо, синьо... - истинско небе за приятели! :)
Прегръдка за теб - от мен и прашинчетата!

Приказно стихотворение! Днес се сетих за малките Прашинчета и за чудесната мама Прашинка, която твори вълшебства. Честит ден на детето! Нека винаги живее във вас!