Много съжалявам, че ви се е случило, Кате. ВИнаги съм вярвала,че лекарите трябва да бъдат свръхчовеци - винаги търпеливи, грижовни и ведри, да умеят да успокояват и лекуват дори с думите си. Може би сме големи идеалисти да вярваме в дълг и клетва, да очакваме почтеност и добра дума.

Преди няколко дни бях изписана с моето дете от Клиниката, което също беше с пневмония. Мога да кажа само евала за всичко което направиха за нас и се радвам, че доверих живота на детето ми на хора като тях. От сърце ви благодаря за всичко!!!

доколкото разбирам, с Вас сме лежали в Клиниката с децата си по едно и също време и вероятно снимките, които съвсем ОТКРОВЕНО прилагам тук, са ви познати. Би било ненормално наистина, ако на това място се случваха само истории, подобни на моята. Иначе Здравното заведение отдавна би било закрито, а всички , работещи там, съдени. Убедена съм, че на това място са излекувани много деца, но защо имам странното чувство, че Вашето лично присъствие в този разказ идва отнякъде другаде... Все пак, когато човек е наистина ОТКРОВЕН, не се регистрира тук просто за да остави в нечий блог един единствен коментар. Това е място за споделяне на нещата, които вълнуват човек в живота (мисля, че моите приоритети вече сте ги видели). И още нещо, ако все пак наистина имате деца, от сърце ви пожелавам никога да не преживеете с тях това, което ми се случи на мен...