Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Ноември, 2013 г.
28.11.2013 12:08 -
КЛИНИКАТА ПО ПЕДИАТРИЯ КЪМ БИВШАТА УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА В СТАРА ЗАГОРА - ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ В РАЗКАЗ И СНИМКИ
Първото
нещо, което човек трябва да вземе в багажа си, когато влиза в държавна
болница в сезоните на студа, е печка. Особено ако води със себе си дете,
болно от пневмония
Да, особено ако води със себе си дете с пневмония!
Следва бърз оглед за открити контакти - в случая -
първият поглед ги открива над главичката на детето.
Разбира се, в този момент пневмонията става на втори ред. Първо - по-важното е детето ти да остане живо...
Следва учуденият му поглед - "Мама какво точно направи"...
Нищо особено - просто извиках една сестра, която да "обработи" контакта по този начин. Мисля, че тя се съмняваше дали е необходимо...
Ако все пак решиш да рискуваш да сложиш детето си в подобна "кошара", първо трябва да провериш дали някое колело няма да се измъкне, докато то е вътре...На моето дете му се случи точно това - мисля, че сестрата, която видя и ми помогна да нагласим колелото отново, беше по-притеснена за живота на кошарата, а не на детето в нея :"Тези кошари са на повече от 40 години и трябва да изкарат Поне още толкова" - Гласът й звучеше оптимистично...
Ето как изглеждаше колелото, което явно вече беше видяло достатъчно много,
тежеше му страшно и беше решило да се "измъкне"...
Простият "механизъм", който сваля и качва преградата на кошарата с лекота, равняваща се на поне 100 конски сили... В нашата стая и най-опитната санитарка не можа да се справи с него. Въпреки че всички бяха убедени, че аз ще успея...
Редът и чистотата в клиниката са пословични...
За хлебарките, с които си правехме компания през цялото време, просто не ми останаха сили.
Не можете да предположите какво са това, нали?
Аз ще го кажа - игли за система. Първата ми я подаде в ръцете детето - изпусната на пода след манипулация. Втората с ужас я открих на одеялото на леглото, минути след като беше свалена системата на детето.
Отварят се страшно лесно - по същия начин, по който децата измъкват елементи от "строител" за игра...
Клиниката е строена през 1928 година - със сигурност този живачен термометър виси на същото това място оттогава. Нищо, че Д-р Костадинова го видя, според думите й, за първи път след предполагам около 30 годишния си стаж, когато една разтревожена за здравето на детето си майка й го показа...
С оголено стъкло, пълно с живак, показващ температура над 50 градуса...
Точно над главата на детето ми...
Екатерина Стратиева
27.11.2013 00:49 -
В КЛИНИКАТА ПО ПЕДИАТРИЯ КЪМ БИВШАТА УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА В СТАРА ЗАГОРА ПАЦИЕНТИТЕ СЕ ИЗПИСВАТ ОТ САНИТАРКИТЕ
Абсурдно, но факт. С двегодишното ми дете вчера (25 ноември) бяхме "изписани" в 7 часа сутринта ( един ден преди да е изтекъл срока на клиничната пътека, по която детето ми се лекуваше от пневмония ) от две дружелюбни санитарки, които, връхлитайки в стаята, просто и ясно ми заявиха: "За вас тая сутрин попара няма, щото ще си ходите." Ако времето и пространството, в което се развиваше действието, бяха други, сигурно с удоволствие бих възкликнала като Пипи : "Ура, отървахме се от супата и розовите вълнени гащи на Госпожица Розенблум! ", но аз бях в родната болница, с родното си болно дете. Затова ми трябваше малко повече време да обясня, че това за "ходенето" би било редно първо да ми го каже лекар, поне след като този ден е преслушал кашлящото ми дете, което все още поддържа и температура.
И започнах да чакам. След като минаха още 3 часа и никакъв лекар не се появи, за момент ми мина онази история за глупаците, шапката и Гюровата глава. Беше ясно - санитарките бяха прави - няма попара, значи ще си ходим! За около час ужасяваща погнуса - изтърсвайки хлебарки от дрехите на детето, от собствените си дрехи и от приборите за хранене, пребиваващи в гардероба - успях да прибера багажа в саковете - един вид, готови за път. Оставаха няколко незначителни подробности - не знаех как ще излекувам детето си вкъщи... В коридора при разминаване един любезен стажант ми подаде рецепта в ръка с думите - "Това ви е за вкъщи, можете да си тръгвате." Погледнах ръчичката на детето си - тя все още беше с абокат, погледнах рецептата, написана от някоя си д-р Пановска, която - ясно, трябваше да намеря... Това, че имаме някаква рецепта, казах си, все пак е хубаво, но (простете ме за невежеството), не бях сигурна лекарството, което ни беше изписано, какво е - може би капки за нос, капки за уши, сироп за кашлица или пък крем за дупе... След още време усърдие, открих двама лекари, които не прегледаха детето ми, но ми обясниха, че тъй като по документи, ще го изпишат на следващия ден, не трябва да го водя никъде на преглед, след като си тръгнем от там... Детето ми още кашля и поддържа температура...
...Може би тук просто трябва да сваля шапка и да го кажа:Благодаря ви Професори, които сте положили Хипократова клетва с метално сърце...
P.S. Ако сте се почувствали леко неразположени и ви се е завил свят, не се тревожете много - то е просто защото като в някои антични трагедии и в повечето сапунени сериали започнах разказа си с финала на историята. Обещала съм - следва продължение - Началото - един болезнен репортаж, в разказ и снимки...
Екатерина Стратиева
