Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Февруари, 2012 г.
14.02.2012 20:31 -
За вълнението на Малкия таушан преди разходката му в дъжда от лалета
(облачна приказка с паяжина между думите)
Всяка сутрин Малкия таушан не пропускаше да пусне
дребна сребърна блестяща паричка в купата с облаци, оставена на прозореца под небето.Вечер проверяваше думите в нея - разбъркани измежду облаците и сребърните парички. Малкият таушан така обичаше вечерите с думи - някои с лъскави гърбове - същински пъстърви, други, по-мътни от кал - от много лъжи (как трудно ги преглъщаше!), а имаше и такива - без лица и очи - същинска човешка трагедия! Не, не мислеше, че е закъснял за Дъжда от лалета. Беше слушал за него, когато обикаляше из планетата. Разговаряше със звездите по пътя си. Една топла звезда го покани на чай - на небесна трапеза с много захар и полет на гълъби. Малкият таушан с бялата пухена шапка, с дългите си уши, с верния си приятел - котаракът Рижко, дето изяде времето в предишната приказка... Тъжният котарак... Как боляха сребърните парички в сърцето му... Трепнаха мокрите гълъби. Как боляха сребърните парички в сърцето му! В онази градина спяха пеещите звезди, дето Рижко все гонеше над комините... Малкият таушан наведе очи, цопна в локвата - купата с облаци, с думите без лица, сготвени за вечеря. Трепнаха мокрите гълъби... Малкият таушан беше търсил звезди... Беше тичал в дъжда от лалета. - Как блестеше гласът на сърцето му! Ти си мокър! - звъняха лалетата... Аз повярвах в дъжда от лалета! - трептеше сърцето му...
