Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: prashinka Категория: Изкуство
Прочетен: 224783 Постинги: 34 Коментари: 485
Постинги в блога от Април, 2014 г.
29.04.2014 17:54 - * * *
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка -
едно бяло мушкато
с усмихнати тичинки.
Тя му пее. Говори му.
Слънчево свети.
А над нея - отгоре
пада пух от врабчета.
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка.
И с главица на слънце
се смее.
Детето ми
се държи за ръце
с едно пролетно цвете.
Те заедно летят
и докосват небето.
А край тях бързат хора,
прелитат мотори,
един сив котарак
плаши гълъби в двора.
И светът се е свил
като сива гугутка
и преглъща вини -
стар, изплашен и глупав.
А детето расте
тихо
с цветето в двора -
един светъл, добър
и усмихнат прозорец.


Категория: Изкуство
Прочетен: 3482 Коментари: 10 Гласове: 14
Последна промяна: 29.04.2014 17:57
За дъжда, за прозореца и чадърите

...онова, което всеки от нас носи някъде в себе си - Истинските истории...един отворен прозорец, врата може би...детството: обичах игрите навън, а когато валеше, трябваше да стоя дъъълго на прозореца и да гледам сивата улица - живеехме в блок между Ледницата (сега не знам дали съществува такава дума, а тогава не знаех какво означава) и Пожарната :) , на самия пазар - едно много цветно място с истински баби с пъстри забрадки в центъра на града, там, където се смесваха гласовете на хора и птици, на небе и земя...да, когато валеше, градът посивяваше - тогава, залепена на прозореца, чаках онези цветни петна, които пристигаха някак си сами - чадърите, обикновено тичащи, задъхано забързани, преминаващи между капките , сякаш чакащи да ги поздравя... забавлявах се - думите означаваха много, но така бързо можеха да изгубят смисъла, който носят... Всеки нов минувач с чадър трябваше да бъде поздравен с тичащото чадърчадърчадърчадърча - докато се стопи някъде зад завоя между Ледницата и пожара на детската ми фантазия, и онова все още пулсиращо, неразбираемо чудо от звуци в сърцето ми, почукващо тихичко по прозореца - дърчадърчадърчадърча... чадърите... празникът на прозореца, който си беше само мой
!

Категория: Изкуство
Прочетен: 3873 Коментари: 11 Гласове: 17
12.04.2014 11:46 - Сутрин

 

 

Сутрин


Жената, която сутрин храни

гълъбите в двора,

троши трошици от небето,

поседнала на облак.

Прииждат котки и врабчета

и мравки с тихички звънчета.

Пчелите в ябълката светят.

Пробило камъка отсреща,

едно глухарче се усмихва

и като слънце засиява.

Градът сънливо се протяга.

Пердета спускат гневно само

сърдитите съседи

и къщите им ослепяват.

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 3207 Коментари: 14 Гласове: 12
Последна промяна: 12.04.2014 11:58
Търсене

За този блог
Автор: prashinka
Категория: Изкуство
Прочетен: 224783
Постинги: 34
Коментари: 485
Гласове: 6264
Архив
Календар
«  Април, 2014  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930