И тъжно, и светло - с най-точните щрихи - за познатите скъпи неща: порутените къщи на нашето детство, отиващите си един по един в самотна старост родители. Ръждиви пирони в нашата съвест, там, дето цъфтят - права си - само спомени за безвъзвратно отминалото време! И все пак добре е понякога ей тъй - да се връщаме - да си спомним, да презаредим!
Много ми хареса, мила prashinka, много истинско в болката и обичта! Прегръщам те, приятелко!

- колко точно си разтворила сърцето на метафората, мила Вени! Благодаря ти, че изкачи тишината на пропуканите стълби и докосна смеха на белите пеперуди.
Поздрав - с много обич за теб: прашинката

Много.
И все повече ми харесва.
Описваш моите спомени и чувства в това ... огледало.
Прекрасно си го написала! Поздравявам те!

Кате, защото е радостно, когато и в пропуканите огледала на старите къщи някой успее да се огледа с любов. Те са планети, които помнят живот, дето също е бил нечий любим...
Поздрави! С обич! :) :) :)

Прекрасно! И толкова мое като настроение... Благодаря ти за светлината!Поздрави!