Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Април, 2014 г.
29.04.2014 17:54 -
* * *
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка -
едно бяло мушкато
с усмихнати тичинки.
Тя му пее. Говори му.
Слънчево свети.
А над нея - отгоре
пада пух от врабчета.
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка.
И с главица на слънце
се смее.
Детето ми
се държи за ръце
с едно пролетно цвете.
Те заедно летят
и докосват небето.
А край тях бързат хора,
прелитат мотори,
един сив котарак
плаши гълъби в двора.
И светът се е свил
като сива гугутка
и преглъща вини -
стар, изплашен и глупав.
А детето расте
тихо
с цветето в двора -
един светъл, добър
и усмихнат прозорец.
цвете във люлка -
едно бяло мушкато
с усмихнати тичинки.
Тя му пее. Говори му.
Слънчево свети.
А над нея - отгоре
пада пух от врабчета.
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка.
И с главица на слънце
се смее.
Детето ми
се държи за ръце
с едно пролетно цвете.
Те заедно летят
и докосват небето.
А край тях бързат хора,
прелитат мотори,
един сив котарак
плаши гълъби в двора.
И светът се е свил
като сива гугутка
и преглъща вини -
стар, изплашен и глупав.
А детето расте
тихо
с цветето в двора -
един светъл, добър
и усмихнат прозорец.
19.04.2014 10:17 -
За дъжда, за прозореца и чадърите
За дъжда, за прозореца и чадърите
...онова, което всеки от нас носи някъде в себе си - Истинските истории...един отворен прозорец, врата може би...детството: обичах игрите навън, а когато валеше, трябваше да стоя дъъълго на прозореца и да гледам сивата улица - живеехме в блок между Ледницата (сега не знам дали съществува такава дума, а тогава не знаех какво означава) и Пожарната :) , на самия пазар - едно много цветно място с истински баби с пъстри забрадки в центъра на града, там, където се смесваха гласовете на хора и птици, на небе и земя...да, когато валеше, градът посивяваше - тогава, залепена на прозореца, чаках онези цветни петна, които пристигаха някак си сами - чадърите, обикновено тичащи, задъхано забързани, преминаващи между капките , сякаш чакащи да ги поздравя... забавлявах се - думите означаваха много, но така бързо можеха да изгубят смисъла, който носят... Всеки нов минувач с чадър трябваше да бъде поздравен с тичащото чадърчадърчадърчадърча - докато се стопи някъде зад завоя между Ледницата и пожара на детската ми фантазия, и онова все още пулсиращо, неразбираемо чудо от звуци в сърцето ми, почукващо тихичко по прозореца - дърчадърчадърчадърча... чадърите... празникът на прозореца, който си беше само мой!
...онова, което всеки от нас носи някъде в себе си - Истинските истории...един отворен прозорец, врата може би...детството: обичах игрите навън, а когато валеше, трябваше да стоя дъъълго на прозореца и да гледам сивата улица - живеехме в блок между Ледницата (сега не знам дали съществува такава дума, а тогава не знаех какво означава) и Пожарната :) , на самия пазар - едно много цветно място с истински баби с пъстри забрадки в центъра на града, там, където се смесваха гласовете на хора и птици, на небе и земя...да, когато валеше, градът посивяваше - тогава, залепена на прозореца, чаках онези цветни петна, които пристигаха някак си сами - чадърите, обикновено тичащи, задъхано забързани, преминаващи между капките , сякаш чакащи да ги поздравя... забавлявах се - думите означаваха много, но така бързо можеха да изгубят смисъла, който носят... Всеки нов минувач с чадър трябваше да бъде поздравен с тичащото чадърчадърчадърчадърча - докато се стопи някъде зад завоя между Ледницата и пожара на детската ми фантазия, и онова все още пулсиращо, неразбираемо чудо от звуци в сърцето ми, почукващо тихичко по прозореца - дърчадърчадърчадърча... чадърите... празникът на прозореца, който си беше само мой!
12.04.2014 11:46 -
Сутрин
Сутрин
Жената, която сутрин храни
гълъбите в двора,
троши трошици от небето,
поседнала на облак.
Прииждат котки и врабчета
и мравки с тихички звънчета.
Пчелите в ябълката светят.
Пробило камъка отсреща,
едно глухарче се усмихва
и като слънце засиява.
Градът сънливо се протяга.
Пердета спускат гневно само
сърдитите съседи
и къщите им ослепяват.