Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: prashinka Категория: Изкуство
Прочетен: 158805 Постинги: 34 Коментари: 485
Постинги в блога
2 3  >  >>
19.07.2016 13:16 - ***
Тази къща - като старо огледало -
е пропукана и мълчалива.
С тихи стълби.
С бели пеперуди.
С пърхащи звънчета по крилата.
И с един усмихнат паяк.
С време, спящо в ъгъл,
дето всичко чува.
Като старо огледало,
дъъъълго спало
в макове и във коприва
къщата е мълчалива.
Кратко слънце.
Старците - като децата -
в двора на игра подпират
мислите си на простира.
Те се спъват.
После падат. Леко.
Но тежат в земята.
Дупка - в старо огледало.
Времето е разцъфтяло
на един ръждив пирон
в стената.

Категория: Изкуство
Прочетен: 968 Коментари: 5 Гласове: 13
Последна промяна: 19.07.2016 19:34
24.10.2015 08:49 - Снимка
Категория: Изкуство
Прочетен: 1243 Коментари: 6 Гласове: 19
26.04.2015 13:09 - Синьо
Има нещо толкова синьо
в ухажването на думите -
като небе,
което сутрин
се събужда невнимателно между облаците,
между гласовете на птиците
в центъра на вселената.
Чувам дъщерите си,
скрити между гергините:
Мамо, вкусна е закуската
с облаци. И земята е кръгла
като захарен памук,
затова са безброй мравките,
дето тичат по нея...
После запява черешата:
синьо е.
Синьото тича
по тротоарите.
Пуска монети
в шепите на врабчетата -
топли трохи,
отронени от небето.
Гонят се пеперудите,
хванати за ръце.
В двора пее черешата:
бели пеперудки къде отлетяхте...
Един мъничък трус,
усетен точно
в епицентъра на сърцето,
скъсал за миг
слънчевия простир,
разпънат между високите покриви
и птиците
във небето.




Категория: Изкуство
Прочетен: 3051 Коментари: 7 Гласове: 15
Последна промяна: 28.04.2015 11:48
Лятото пътува бавно. Или приключения с охлюв из Жеравна.image


image


image


image


image


image


image


image

Лидия, която храни всички охлюви в Жеравна. :)

image

Охлювът е нахранен. Лятото продължава.

image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2584 Коментари: 14 Гласове: 16
Жеравна!
image

Пробуждане... Картината, която оживява.

image


image


image



image



image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


image


Хimage


image


image


image




image
image

image


image


image


image


image


image

image



image


image


image


image



ХХХimage


image


image


image


image


image


image


image


image

image



Категория: Лични дневници
Прочетен: 2276 Коментари: 22 Гласове: 14
Последна промяна: 17.07.2014 10:51
29.04.2014 17:54 - * * *
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка -
едно бяло мушкато
с усмихнати тичинки.
Тя му пее. Говори му.
Слънчево свети.
А над нея - отгоре
пада пух от врабчета.
Дъщеря ми люлее
цвете във люлка.
И с главица на слънце
се смее.
Детето ми
се държи за ръце
с едно пролетно цвете.
Те заедно летят
и докосват небето.
А край тях бързат хора,
прелитат мотори,
един сив котарак
плаши гълъби в двора.
И светът се е свил
като сива гугутка
и преглъща вини -
стар, изплашен и глупав.
А детето расте
тихо
с цветето в двора -
един светъл, добър
и усмихнат прозорец.


Категория: Изкуство
Прочетен: 2064 Коментари: 10 Гласове: 14
Последна промяна: 29.04.2014 17:57
За дъжда, за прозореца и чадърите

...онова, което всеки от нас носи някъде в себе си - Истинските истории...един отворен прозорец, врата може би...детството: обичах игрите навън, а когато валеше, трябваше да стоя дъъълго на прозореца и да гледам сивата улица - живеехме в блок между Ледницата (сега не знам дали съществува такава дума, а тогава не знаех какво означава) и Пожарната :) , на самия пазар - едно много цветно място с истински баби с пъстри забрадки в центъра на града, там, където се смесваха гласовете на хора и птици, на небе и земя...да, когато валеше, градът посивяваше - тогава, залепена на прозореца, чаках онези цветни петна, които пристигаха някак си сами - чадърите, обикновено тичащи, задъхано забързани, преминаващи между капките , сякаш чакащи да ги поздравя... забавлявах се - думите означаваха много, но така бързо можеха да изгубят смисъла, който носят... Всеки нов минувач с чадър трябваше да бъде поздравен с тичащото чадърчадърчадърчадърча - докато се стопи някъде зад завоя между Ледницата и пожара на детската ми фантазия, и онова все още пулсиращо, неразбираемо чудо от звуци в сърцето ми, почукващо тихичко по прозореца - дърчадърчадърчадърча... чадърите... празникът на прозореца, който си беше само мой
!

Категория: Изкуство
Прочетен: 2296 Коментари: 11 Гласове: 17
12.04.2014 11:46 - Сутрин

 

 

Сутрин


Жената, която сутрин храни

гълъбите в двора,

троши трошици от небето,

поседнала на облак.

Прииждат котки и врабчета

и мравки с тихички звънчета.

Пчелите в ябълката светят.

Пробило камъка отсреща,

едно глухарче се усмихва

и като слънце засиява.

Градът сънливо се протяга.

Пердета спускат гневно само

сърдитите съседи

и къщите им ослепяват.

 

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2089 Коментари: 14 Гласове: 12
Последна промяна: 12.04.2014 11:58
                              ОТРАЖЕНИЕ  В ПРОЗОРЕЦ


Дъщеря ми тича към мен,

носи ми в шепичка целия свят -

една усмихната сутрешна мравка.


image


Категория: Изкуство
Прочетен: 2497 Коментари: 14 Гласове: 16
Последна промяна: 05.12.2013 12:39


Първото
нещо, което човек трябва да вземе в багажа си, когато влиза в държавна
болница в сезоните на студа, е печка. Особено ако води със себе си дете,
болно от пневмония

image



Да, особено ако води със себе си дете с пневмония!
image



Следва бърз оглед за открити контакти - в случая -
първият поглед ги открива над главичката на детето.

image



Разбира се, в този момент пневмонията става на втори ред. Първо - по-важното е детето ти да остане живо...

image



Следва учуденият му поглед - "Мама какво точно направи"...

image



Нищо особено - просто извиках една сестра, която да "обработи" контакта по този начин. Мисля, че тя се съмняваше дали е необходимо...
image


Ако все пак решиш да рискуваш да сложиш детето си в подобна "кошара", първо трябва да провериш дали някое колело няма да се измъкне, докато то е вътре...На моето дете му се случи точно това - мисля, че сестрата, която видя и ми помогна да нагласим колелото отново, беше по-притеснена за живота на кошарата, а не на детето в нея :"Тези кошари са на повече от 40 години и трябва да изкарат Поне още толкова" - Гласът й звучеше оптимистично...

image



Ето как изглеждаше колелото, което явно вече беше видяло достатъчно много,
тежеше му страшно и беше решило да се "измъкне"...

image



Простият "механизъм", който сваля и качва преградата на кошарата с лекота, равняваща се на поне 100 конски сили... В нашата стая и най-опитната санитарка не можа да се справи с него. Въпреки че всички бяха убедени, че аз ще успея...

image



Редът и чистотата в клиниката са пословични...

За хлебарките, с които си правехме компания през цялото време, просто не ми останаха сили.

image



Не можете да предположите какво са това, нали?
Аз ще го кажа - игли за система. Първата ми я подаде в ръцете детето - изпусната на пода след манипулация. Втората с ужас я открих на одеялото на леглото, минути след като беше свалена системата на детето.

image



Отварят се страшно лесно - по същия начин, по който децата измъкват елементи от "строител" за игра...

image



Клиниката е строена през 1928 година - със сигурност този живачен термометър виси на същото това място оттогава. Нищо, че Д-р Костадинова го видя, според думите й, за първи път след предполагам около 30 годишния си стаж, когато една разтревожена за здравето на детето си майка й го показа...

image



С оголено стъкло, пълно с живак, показващ температура над 50 градуса...

image



Точно над главата на детето ми...

image


Екатерина Стратиева

Категория: Новини
Прочетен: 3542 Коментари: 5 Гласове: 9
 


Абсурдно, но факт. С двегодишното ми дете вчера (25 ноември)  бяхме "изписани" в 7 часа сутринта ( един ден преди да е изтекъл срока на клиничната пътека, по която детето ми се лекуваше от пневмония ) от две дружелюбни санитарки, които, връхлитайки в стаята, просто и ясно ми заявиха: "За вас тая сутрин попара няма, щото ще си ходите." Ако времето и пространството, в което се развиваше действието, бяха други, сигурно с удоволствие бих възкликнала като Пипи : "Ура, отървахме се от супата и розовите вълнени гащи на Госпожица Розенблум! ", но аз бях в родната болница, с родното си болно дете. Затова ми трябваше малко повече време да обясня, че това за "ходенето" би било редно първо да ми го каже лекар, поне след като този ден е преслушал кашлящото ми дете, което все още поддържа и температура.
И започнах да чакам. След като минаха още 3 часа и никакъв лекар не се появи, за момент ми мина онази история за глупаците, шапката и Гюровата глава. Беше ясно - санитарките бяха прави - няма попара, значи ще си ходим! За около час ужасяваща погнуса - изтърсвайки хлебарки от дрехите на детето, от собствените си дрехи и от приборите за хранене, пребиваващи в гардероба - успях да прибера багажа в саковете - един вид, готови за път. Оставаха няколко незначителни подробности - не знаех как ще излекувам детето си вкъщи... В коридора при разминаване един любезен стажант ми подаде рецепта в ръка с думите - "Това ви е за вкъщи, можете да си тръгвате." Погледнах ръчичката на детето си - тя все още беше с абокат, погледнах рецептата, написана от някоя си д-р Пановска, която - ясно, трябваше да намеря... Това, че имаме някаква рецепта, казах си, все пак е хубаво, но (простете ме за невежеството), не бях сигурна лекарството, което ни беше изписано, какво е - може би капки за нос, капки за уши, сироп за кашлица или пък крем за дупе... След още време усърдие, открих двама лекари, които не прегледаха детето ми, но ми обясниха, че тъй като по документи, ще го изпишат на следващия ден, не трябва да го водя никъде на преглед, след като си тръгнем от там... Детето ми още кашля и поддържа температура...
...Може би тук просто трябва да сваля шапка и да го кажа:Благодаря ви Професори, които сте положили Хипократова клетва с метално сърце...


P.S. Ако сте се почувствали леко неразположени и ви се е завил свят, не се тревожете много - то е просто защото като в някои антични трагедии и в повечето сапунени сериали започнах разказа си с финала на историята. Обещала съм - следва продължение - Началото - един болезнен репортаж, в разказ и снимки...



Екатерина Стратиева

Категория: Новини
Прочетен: 2917 Коментари: 3 Гласове: 7
Последна промяна: 02.12.2013 23:34
image 

    (облачна приказка с паяжина между думите)



      Всяка сутрин Малкия таушан не пропускаше да пусне
дребна сребърна блестяща паричка в купата с облаци, оставена на прозореца под небето.Вечер проверяваше думите в нея - разбъркани измежду облаците и сребърните парички. Малкият таушан така обичаше вечерите с думи - някои с лъскави гърбове - същински пъстърви, други, по-мътни от кал - от много лъжи (как трудно ги преглъщаше!), а имаше и такива - без лица и очи - същинска човешка трагедия! Не, не мислеше, че е закъснял за Дъжда от лалета. Беше слушал за него, когато обикаляше из планетата. Разговаряше със звездите по пътя си. Една топла звезда го покани на чай - на небесна трапеза с много захар и полет на гълъби. Малкият таушан с бялата пухена шапка, с дългите си уши, с верния си приятел - котаракът Рижко, дето изяде времето в предишната приказка... Тъжният котарак... Как боляха сребърните парички в сърцето му... Трепнаха мокрите гълъби. Как боляха сребърните парички в сърцето му! В онази градина спяха пеещите звезди, дето Рижко все гонеше над комините... Малкият таушан наведе очи, цопна в локвата - купата с облаци, с думите без лица, сготвени за вечеря. Трепнаха мокрите гълъби... Малкият таушан беше търсил звезди... Беше тичал в дъжда от лалета. - Как блестеше гласът на сърцето му! Ти си мокър! - звъняха лалетата... Аз повярвах в дъжда от лалета! - трептеше сърцето му...




Категория: Изкуство
Прочетен: 2905 Коментари: 8 Гласове: 24
Последна промяна: 14.02.2012 22:39
Всъщност вече двегодишната ни прашинка Лидия  от цял месец е кака - има си сестричка, която ние,мама и тати, с много любов  нарекохме  Мария-Роза.


Когато една сутрин Лидия се събуди, видя в стаята истинска спяща розичка с шапка на зайче:image


Беше почти невероятно! Дали пък не сънува - ето сега ще провери:
image


Розичката отвори очички!
image


Сутрин е. А пък в стаята греят две слънца!
image



Категория: Лични дневници
Прочетен: 6106 Коментари: 48 Гласове: 35


Разговор с летяща снежинка

(ледена приказка с неочакван край)

Имало един Малък таушан с голяма бяла пухена шапка. В нея той криел на топло дългите си уши - от лоши думи и заядливи снежинки. Ден след ден гледал снежното небе - търсел сред него приятел - някой закъснял за вечерния чай от снежинки гълъб. Но в небето летели само малки ледени кристалчета с огромно самочувствие - заради перата от бяла пуйка, закичени по реверите им.
 Вечер след вечер Малкия таушан преглеждал небесната си поща и не преставал да чака писмо от някой закъснял за вечерния чай от снежинки гълъб. Сутрин отварял прозореца, поливал червеното цвете в саксията, но мечтаел за цяла градина с макове и за вятър - разбира се - за да им свири, докато те танцуват. После поглеждал небето - ледената ушанка на Света , намазвал си филия със сладко от звезди и продължавал търпеливо да чака... От часовника в стаята му се смеели минутите, а секундите - по-малките им сестри - все му повтаряли:
котаракът Рижко влезе в часовника и изяде времето. Малкия таушан грижливо покривал ушите си, отварял прозореца, затварял го, после пак го отварял и пак го затварял... Веднъж така останал насаме в стаята с една заядлива снежинка: Няма гълъби по планетата - викала истерично тя. Няма гълъби! А и планета няма! Котаракът Рижко изяде времето... Но то остана топло за сезона... - чул се от ъгъла гласът на Малкия таушан, който пак отворил прозореца и независимо от нахлуващия студен въздух, продължил да полива червеното цвете в саксията и да мечтае за цяла градина с макове...




... Мислех да нарисувам нещо, мислех да нарисувам небето, но не успях. Сигурно заради вятъра в Ледената ушанка на света... Но се сетих, че мога да ви подаря нещо истинско и топло - ето:
Категория: Изкуство
Прочетен: 4768 Коментари: 31 Гласове: 38
Последна промяна: 06.12.2010 23:45

На 26.08.10г., четвъртък, от 18ч. в галерия „Кръг+” на ул.Будапеща 5    приятели на Вальо ще четат свои текстове и ще предлагат за продажба книги. Цел на вечерта е и събирането на част от недостигащите средства за планираната през септември медицинска интервенция в чужбина, която е изключително важна за успешното лечение на Валентин Дишев - философ, писател и издател, редактор в програма "Радио Благоевград" на БНР.



Ето  някои от заявилите участие в четенето до момента по азбучен ред:
Божидар Пангелов,
Бояна Петкова,
Ваня Константинова,
Виолета Гъркова,
Владимир Левчев,
Галина Николова,
Георги Милев,
Гриша Трифонов,
Екатерина Йосифова,
Иван Димитров,
Иван Ланджев,
Иванка Могилска,
Илко Димитров,
Ирен Леви,
Катя Начева,
Кристин Димитрова,
Левена Филчева,
Марин Бодаков,
Марица Колчева,
Мария Тодорова,
Мая Кисьова,
Мирела Иванова,
Нели Добринова,
Рада Александрова,
Рада Панчовска,
Силвия Чолева,
Федя Филкова,
Яна Монева,
Яница Радева
...
Списъкът непрестанно расте и остава отворен за нови участници.Всеки, който желае да участва в четенето, да се обърне към организаторите:
Илко Димитров, Георги Милев, Ваня Константинова
За връзка: o.vania@abv.bg


Вход 10лв.

 

 Надяваме се да помогнете съобщението да достигне до повече хора.




Това е банковата сметка:

IBAN - BG23UNCR70001508218706
BIC - UNCRBGSF
УниКредит Булбанк
Валентин Диков Дишев

Категория: Други
Прочетен: 1241 Коментари: 1 Гласове: 16
Последна промяна: 24.08.2010 23:32
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: prashinka
Категория: Изкуство
Прочетен: 158805
Постинги: 34
Коментари: 485
Гласове: 6196
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930